Протестите от 2013 ме накараха да се замисля за приложението на самоорганизацията в политиката. В крайна сметка, не е ли тя това, към което се стремят протестиращите? Те не искат да имат лидери или да образуват партии, но в същото време искат да имат пряк достъп до държавната власт, чрез един или друг механизъм. Както знаем, в демократичните държави държавната власт се упражнява чрез партии и в нашата страна този принцип е добре възприет - "политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм". Следователно, за да могат протестиращите да получат някаква реална и в същото време легална сила да осъществят своите искания, те трябва да се обединят във някаква слабойерархична организация, която да бъде регистрирана като политическа партия. Партия отвън и самоорганизация отвътре. Това е самоорганизиращата се партия, от която имаме нужда в момента.
Подобно на самоорганизацията в предприятията и тази в партиите не е била лесно да се осъществи, доскоро, допреди ерата на комуникациите. Обаче, откакто комуникацията между хората започна да се осъществява с невероятна лекота, хората станаха по-информирани и гражданското общество започна да се събужда за нов живот.
Конвенционалните софтуерни инструменти, като е-поща, форуми, чатове и т.н, подпомогнаха комуникацията и съвместната работа на всички хора, но за целите на политическото самоуправление са нужни по-специализирани и по-мощни инструменти - такива, които да подпомогнат колективното взимане на решения в големи мащаби. В периода 2010-2020 такива инструменти са създавани тук и там като експеримент или като малки инициативи, които по-късно замират. Все пак някои от тях успяват да влезнат в употреба и да бъдат използвани за нуждите на някоя по-малка или по-голяма самоорганизираща се общност, което в крайна сметка им помага да устоят на времето. Към 2021 за следните инструменти ми се струва, че имат бъдеще.
-
Liquid Feedback - Софтуерна платформа, създадена от Партията на пиратите в
Германия.
-
Adhocracy - Друга немска платформа, подобна на горната, но с по-малко
възможности и по-лесна за инсталиране и администриране.
-
The Metagovernance Project - Инициатива за установяването на стандарти за
цифрово самоуправление. Произвела е много научни разработки, а по отношение на
практиката е създала "платформа за интеграция на софтуерни управленски
услуги".
Софтуерните инструменти за самоорганизация в политиката обикновено се базират на идеята за "плавна демокрация" (liquid democracy). Вижте повече:
След протестите от 2020 имаше разместване в политическата обстановка в страната. Нови партии добиха нова тежест. Сред тях аз разпознавам единствено политическия проект на "Шоуто на Слави" като такъв, който идва от обществото, т.е. който се развива отдолу нагоре. Какви са аргументите ми:
-
Началото беше поставено от
референдума, който беше опит за упражняване на власт отдолу нагоре. Той не
беше подкрепен от никоя медия, дори от медията-гостоприемник на шоуто навремето
- нещо, което не би могло да се случи, ако референдумът произлизаше от
управляващата върхушка, т.е. от върха. Никой политик не го споменаваше в никое
свое изказване, камо ли да го постави за обсъждане в някоя дискусия. Дискусия по
въпросите от референдума се проведе едва след провеждането му и тя беше вяла,
колкото да се даде на обществото и другата гледна точка, а именно гледната
точка, че референдумът е безсмислен. Защото допреди това всеобщата гледна точка
беше, че от него има смисъл - резултатите от гласуването го показват.
- Членовете на политическата партия са хора от обществото. Те не бяха известни на широката публика преди да влязат в политиката, но са били разпознаваеми в професионалната сфера, в която работят, както е и всеки един от нас, който си върши добре работата. Самото ѝ централно ръководство, в лицето на екипа на "Шоуто на Слави", са също хора от обществото.
- Политиките на партията не се изработват от тесния кръг на централното ѝ ръководство, а от един по-широк кръг от хора, който се явява част от членската ѝ маса. Партията прокламира "експертност" при взимането на решения, и имайки предвид, че в централното ѝ ръководство няма място за всичките ѝ експерти, следва да се заключи, че партията декларира отдаването на власт на хората, които са дошли в нея от редиците на обществото.